[Лично лирично отклонение]

Дните си минават, а самотата пуши шумно на масата ми. Сипва си тъмна бира и ми се подиграва. Играе някакви игрички с невинността ми. Цъкат карти и се надлъгват. Аз стоя отстрани мълчаливо и наум разигравам асоциации с ангели и дяволи, китайски фенери, пластмасови чашки и цветя от найлонови пликчета. Размишленията ми се замесват със сметките в играта и пушека поглъща всички истини в една голяма тенджера.

В търсене на нуждите си открих една забъркана каша с много приказки, странни погледи, непреценени действия и несигурни реакции. Поръсих с щипка женска глупост и добавих малко срам. Пренебрегнах принципите си и отстъпих крачка назад, за да вкуся лъжичка егоизъм. Исках просто да подсладя живота си с малко медени чувства, а вместо това опарих езика си с грешка. Погледнах тенджерата и си казах, че това не съм аз и, че не искам да се гледам в това огледало, но парата и аромата замъглиха очилата ми и отново посегнах към лъжицата.

Загледах се през прозореца към тежката зимна приказка. Мъглявите стъкла на очилата разкриваха сенки, които ме плашеха с остри думи и предупреждения, спомени и забрани. Все още усещах сладкия вкус в устата си. Самотата се изсмя гръмко от масата, хвърли картите в лицето на невинността и изкрещя в главата ми "Победих те"...