За спонтанните изцепки и първите целувки

Тия дни зарових мислите си в сметки за бъдещето, мечти за кариери, преценки на ситуациите, отговорности и безотговорности, пари и липсата им, стремежи, пропаднали шансове и нови такива. Зарових се в една математика, прекалено висша за моята артистичност. Някакви случайности и съвпадения почукаха на вратата ми, аз се стреснах, но има отворих по детски наивно. Обсипаха ме с комплименти и планове за бъдещето. Объркаха ме, но шамара беше навреме.

Младостта си отлита с всяко изминало лято и перспективите се свиват. Отдалата ми се възможност за кариера в моята любима сфера на фотографията ме накара да се замисля, какво искам да правя в тази конкретна държава и какво искам да правя в другите държави. Къде искам да живея и колко самостоятелна мога да бъда. Откри се невероятна възможност пред мен. Страх ме е да не се проваля, страх ме е от страх да не сгафя и да не получа позицията, страх ме е и да си го призная, страх ме е да зарежа всички чувства и страхове и да се гмурна в дълбокото, защото имам възможност да направя нещо за себе си... това почти никога не ми се е случвало. Страха от новото е неописуем явно, защото думите ми се губят, а сълзите напират. Оказва се че, милион пъти предпочитам физическата болка пред емоционалната и съм готова да изпитвам нечовешка такава в продължение на 5 часа, пред това да се изправя пред страховете си да се подам на емоциите си...

Чувствам се като 13 годишна хлапачка, която я е страх от първата целувка и се лута в задимена стая, блъскайки се от загорял пич, в загорял пич...