A little bit lost...

Точната дума описваща състоянието ми е "изгубена". Чувствам сякаш съм в непознато тяло, непознати мисли, непознати чувства. Чувствам се некомфортно, винаги уморена, постоянно търся сън.
Новата работа, която започнах измуква доста от опитите ми за душевно регенериране. Не се чувствам комфортно там, уморявам се психически, разболявам се физически. Опитвам се да открия начини и средства да преобърна всичко, да се излекувам, но всичко е моментно. Настроенията ми се задържат за много кратко време, когато се появят, в повечето случаи съм безразлична.
Татуирах се, защото това е моя лек. Това определено премахна болката, спрях да плача, смря да ми се свива сърцето, но безразличието и равнодушието поеха руля. Знам, че единственото, което ще ме излекува са приятелите и с всички и сетни сили се опитвам да комуникирам с тях, но онова чувства за изгубеност и умора превземет дните ми.
Нямах намерение този пост да е негативен, но явно имам нужда да го напиша... Всъщност исках да споделя кое ме "загубва" в добрите моменти на деня, защото имам едно нещичко към което винаги мога да се обърна дори самотно сгушена в леглото и това нещо е изкуството, като например невероятното изкуство по улиците на някои градовете: