Един от онези дни.

Можете спокойно да подминете публикацията.

Вчера беше един от онези дни, в които изживявам всякакъв вид емоции за  отрицателно време и в края на деня се чувствам не само физически отпаднала, но и емоционално изцедена.

Сутринта отидох да се запиша за магистратура в СУ. Както можете да предположите, денят ми не започна блестящо. Чакането си е задължително в моя факултет, попълване на документи, неясноти и други изнервени хора. А да не пропусна и факта, че ми взеха парите за пореден път с много малък шанс да получа нещо качествено в замяна. Но какво да направя, някои хора просто сме честни и си плащаме за дипломите си по сложния и бавен начин. (Нервите още говорят)

След това се видях с мама, което разбира се ме успокои и ме зарадва много. Мама се поглези както обикновено. Купи плат и кожа, за да ми ушие жилетката, за която си мечтая. Понапазарувахме си от магазинчета втора употреба и като за черешка на сладоледа ми взе това:

(Bourjois mascara TWist up the VoluMe)

Най-невероятната спирала, която съм притежавала. 

Четка 2в1 - за дължина и за обем, гумена (което за мен е най-важното). 

Течността пък е невероятно покриваща и не се рони изобщо! 

Развълнува ме адски много това чудо, а за мен не е присъщо да се вълнувам от гримове.

Разходката с мама беше прекрасно, но и много ме умори, защото бях станала в 7ч. и почти не бях спала. Имах великия план да се прибера и да си легна да си почина, но разбира се денят беше предвидил нещо друго за мен.

Прибрах се в една изнервена обстановка, което моментално ми се лепна. След това разбрах за сблъсъците на протеста и се уплаших. Приятелят ми се развълнува от новината и стана доста емоционален. Прати ме сама натам да видя какво става, в еуфорията изобщо не се усети, какво точно ме кара да направя. Аз се почувствах ужасно и отидох в съседката да пия вино с нея и майка й и други приятели, за да се успокоя. 

Там се почувствах по-добре, но на моменти сърцето ми подскачаше. Пихме вино, ядохме чипсове от био магазина и си говорихме женски и вълнуващи неща. Гледахме по телевизията какво става, а аз се притеснявах за приятеля ми и щурите му идеи. Когато всичко се успокои с приятелката ми решихме да отидем при него и да го видя как е. Вече се чувствах емоционално изцедена, но емоциите не спираха да ме стискат, като гъба.

Докато стигнем до Парламента с приятелката ми проведохме малко емоционален разговор, който беше малко набързо и останах объркана и запушена, защото не го довършихме.

Пред Парламента нещата бяха спокойни, но приятеля ми все пак си ме притесни малко. Хората около нас излъчваха всякакви енергии, които моето уморено и незащитено тяло възприемаше буквално. Виното също ме беше плеснало по челото. 

Когато всичко приключи решихме да седнем малко в ресторант Кривото, за да оценим деня. Аз нямах какво да оценявам, аз имах нужда от сън. Но компанията беше голяма и тежка. Не пих нищо, защото ми се повдигаше от всичко. Слушах глухо и нищо не чувах от разговорите на хората. Почувствах се изолирана и ненужна в края на масата. Седях и чаках, както обикновено. Не беше неприятно, просто вече не бяха останали емоции за доизцеждане. 

Легнах и заспах на секундата. А тази сутрин ме боли глава естествено. Станах и написах всичко това, защото не знам как да го кажа на някой и кой би ме разбрал. Последния месец сигурно се чувствам абсолютно неразбрана, като грешни субтитри към португалски филм. Отдавна не съм имала нужда да излея на някой някаква мъка, бях се отучила от този вреден навик. И сега пак се чувствам, като глупава тийнейджърка с безсмислени и въображаеми проблеми. Сигурно заради това си направих блог, опитвайки се да не го създавам с целите, с които създавах миналите си, но явно с тази публикация се провалих. 

Ще си намеря друг отдушник и тук ще се придържам към важните и интересни теми.

Можете спокойно да подминете публикацията.