Christmas wishlist

Тегавата зима сякаш дойде по-рано отколкото очаквах Помен от лятото изобщо няма, сякаш всичко, което ми се случи е някакъв пустинен мираж далеч във времето и пространството. Не я мразя тая зима, напротив, любимият ми празник чака уютно през този сезон. 

Никога не съм смятала рождения си ден за нещо специално, защото никога не е било нещо чак толкова специално (може би трябва да изключа тази година, беше доста хубаво). Винаги съм чакала Коледа. Това е моят празник. Периода, в който се чувствам най-спокойно, най-семейно, най-красиво. Лампички светят навсякъде, мирише на сладки, всеки прави украси стараейки се да покани в дома си онова чувство, което е символа на Коледа. 

Друга причина да обожавам това време от годината са подаръците, разбира се. Детето в мен никога няма да изчезне. Хаха, естествено, че не ми е най-любимото да получавам подаръци. Всеки, който ме познава, знае, че аз влагам всичко, което тая в сърчицето си е моите коледни подаръци за близките ми. Приготвям ги още Ноември месец. Изготвям ги сама, украсявам ги, опаковам ги в най-специални и интересни опаковки и ги крия жадувайки времето да минава по-бързо. То обаче се тутка...

Тази година обаче зимата дойде с гръм и трясък и довлече със себе си всякакви навъсени проблеми за мен. Мечтая си за Коледа, но ме е страх, че ще остана без ритуала на подготвяне на подаръци. Ще направя каквото е по силите ми, както всяка година.

Тревогите ми обаче хвърлят сянка върху мечтите ми.

Измежду всичките си унили усмивки успях да си издействам един момент за себе си, момент, в който да си помечтая малко за някоя и друга материална играчка, която да ми достави утеха. Не го правя по принцип. Набелязвам си нещо, от което имам нужда в ежедневието, нещо, което ще ми е полезно и ще ми помага и си го "поръчвам".

Предполагам, че и тази година ще направя същото, като си "поръчам" едно малко таблетче, което да ми помага в работата и ежедневието когато съм на вън, за да не ползвам телефона ми, който брои последните си месеци живот.

Харесала съм си:

Lenovo A3000 16GB

Нищо кой знае какво, но ще ми върши добра работа.

И все пак да се върна на откраднатия момент. В него си помечтах за няколко неща, защото не остана време за много. След вчерашното откритие на Trevolta се зачудих къде ми се пътешества. 

Австралия е ясна, но трудно постижима. Бразилия, и тя влиза в тази категория. Замислих се за някоя по-достъпна дестинация, за която така или иначе си мечтая от известно време. Трансилвания! Учудващо близо и все пак така далеч. 

Ясно е, защо си мечтая за това чудно местенце. Не крия маниите си. Най-потискащото е, че екскурзиите до там са изключително достъпни и все пак за мен, на този етап са си мечта. Та и затова се пренесох за минутка там. Една Коледа в Трансилвания - точно като за мен. Май си личи, че съм се настроила романтично... Феликс Палма е виновен.

През оставащите минутки от момента си пожелах и още нещо, което всеки би познал какво е то. Напоследък съм доста предвидима, или май мечтая на глас.

Уау, каква изненада, нали? Не искам да се впускам в подробности, пределно ясно е...

В края на "Тунела на мечтата" визуализирах всичко това в едно цяло. Не си позволих да сънувам разходки из замъка с каишка в ръка. Позволих си само да си представя една снимка в рамка изработена от мен. На снимката ярко като бял ден изрисувах себе си, приятеля ми, обгърнал ме в своята мечешко-романтична прегръдка, двамата гушнали едно малко черно паленце, засмени застанали пред вратите на замъка на Граф Дракула...

Май наистина се отнесох в едни далечни, уж възможни събития, които на този етап са прости детски мечти. 

Всъщност това, което най-много искам да си пожелая за тази Коледа е малко повече усмивки. Малко повече лични моменти. Малко по-малко трагедии, малко по-малко удари в масата. Малко повече здраве, малко повече... тук щях да кажа любов, но пак ще се пренеса в онзи "момент", затова ще спра до тук. 

Помечтах си, хайде сега обратно към реалността.