Копривщица е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз.
Във възрожденското градче можете да разгледате 6 къщи-музеи:
- · Къща-музей на писателя Любен Каравелов
- · Къща-музей на поета Димчо Дебелянов
- · Къща-музей на революционера Тодор Каблешков
- · Къща-музей на революционера Георги Бенковски
- · Къща-музей на абаджията Ненчо Ослеков
- · Къща-музей на търговеца Петко Лютов
По-интересното за мен обаче е историята на града:
"Освен, че там е било обявено Априлското въстание, Копривщица се слави и с други доста интересни факти и не толкова факти.
Съществуват предположения, че след падането на България под турска власт в местността се заселили бежанци – потомци на големи български родове, търговци, скотовъдци със стадата си. Сред тях били трима овчари – Ламбо, Тороман и Арнаутин („арнаути“ наричали албанците и българите от прилежащите до Албания македонски области). Те създали малки семейни общности, които с времето се разрастнали и дали имената на съществуващите и до днес махали в града – Тороман махала, Ламбовска и Арнаут махала.
През 18-19-ти век,когато Копривщица е наброявала близо 12 000 жители,управлението на селото (тогава тя е била село) е имало формата на матриархат. Тъй като скотовъдството и занаятчийската манифактура не са били достатъчен източник за препитание,мъжете масово са ходили на гурбет. На няколко километра от селото пътя към Пазарджик и Пловдив водещ гурбетчиите до Цариград и Близкият изток преди да се спусне надолу към Стрелча лъкатуши през местност,осеяна с каменни морени.До това място семействата са изпращали бащи и братя на дългото и рисковано пътешествие.Раздялата била тежка и много сълзи години наред са се проливали там.Години наред.Така каменните грамади се сдобили със своето горчиво-иронично име — Сополивите камъни.
Друга легенда разказва за млада жена, заселила се на мястото на днешна Копривщица, тъй като местността ѝ се сторила подходяща за отглеждане на добитък. Малко след пристигането си тя заминала за Одрин (днешна Турция), където измолила от султана ферман, чрез който ставала владетелка на Копривщица, а селото получавало големи привилегии. В този ферман за първи път султанът нарекъл Копривщица Авраталан – „женска поляна”, название, което след това често се използвало от турците. Преданията разказват, че турчин с подкован кон нямал право да мине през селото, а жителите му можели свободно да носят оръжие. От благодарност и почит към болярката копривщенци я нарекли Султанката, а нейните потомци дълги години се именували Султанекови.
Има и други интересни легенди, истории, разкази, но лично аз бих ви препоръчала сами да ги чуете на по чаша турско кафе или топъл омлет в някоя от кръчмите в центъра на града. Хората освен, че ще раздадат усмивки и ще разкажат историята на своя град."
No comments:
Post a Comment