Коя пък съм аз?

Беше редно още с първия пост да започна с това, но сметнах, че не е важно. Премислих го и реших, че един кратък пост по темата няма да ми навреди, а на вас само ще помогне. Смятам да споделя кратка информация, с която да погледнете за кратко през прозорчето ми. Все пак фотографията, това за което пиша и онова което виждам не ме правят изцяло човекът, който съм. There is more than meets the eye.

Ще започна с един малък въпросник и ще завърша с нещо повече.

Име: Деси

Възраст: 24 за сега

Професия/с какво се занимавам: Учителка съм по английски език и понякога изкуства, занимавам се с много разнообразни неща в сферата на изкуството и извън нея.

Любимо място в България; описание моля: Любимото ми място в България е морето, разбира се. За него ще говоря много, тъй че само ще спомена най-любимото ми място от Черноморието, тъй като съм му отредила специално място в блога – Фичоза. Който не е чувал, за този малък рай да очаква с нетърпение един от идните постове (или просто да се разрови в нета, ако не желае да го усети чрез мен).

Любимо място в света, което съм посетила; описание моля: Посетила съм само Виена и Братислава за мое огромно съжаление, тъй че мога да кажа само „градините на Шонбрун във Виена“. Освен красотата им, няколко специални момента, които изживях там и приказната зоологическа градина там усетих и огромно спокойствие, независимо множеството хора разхождащи се и наслаждаващи се на красотата им.

Място в България и света където искаш да отидеш: В България имам огромна нужда да посетя Рилските езера, но това ще ми се случи в най-скоро време, затова ще кажа Чудните мостове. Когато това стане ще опиша добре всичко в снимки. В света мечтаната дестинация е Австралия. Защо? Ще разберете по-натам.

Нещо странно за мен, което малко хора знаят: Освен това, че аз сама по себе си съм странна, не мога да се сетя нищо по-сериозно и притеснително.

Какво мисля за политическото положение в страната: Непоносимо, жалко, на път да се срине и малко тъжно.

За какво мечтая: Мечтая за студио, мечтая за самолетни билети, мечтая за пътешествия и приключения.

Довършвам изречението "Когато стана на 50, ще съм...": Уважаван и преуспял фотограф в Австралия и за National Geographic.

Кой е най-добрият ми приятел; описание моля: Най-добрата ми приятелка е моята сестра, но няма да я опиша, защото и тя има отредено място в блога.

Какво има в чантата ми в момента; описание моля: Моята чанта е малка и побира само най-необходимото, но във фотографската ми чанта в момента има: Canon 600D, Canon 18-55mm IS, Canon 50mm, 1.8, Canon 55-250mm IS, няколко филтри, безжичен спусък, капачки, кърпичка за почистване, SD карти и 2 сенника.

Какво искам да си пожелая: Да се боря за мечтите си, да не позволявам на малки провали и периоди да ме обезсърчават, да не чакам, а да действам и да продължавам да се усмихвам, прощавам и релаксирам.

Надявам се да ви е достатъчно, защото за мен си е напълно предостатъчно. Всичко останало, което имате нужда да знаете ще научите с времето и чрез статиите в блога. Разбира се, ако имате някакъв абсолютно неотложен и изключително важен въпрос, засягащ мен или всичко за което пиша не се стеснявайте да го зададете, ще обърна внимание на всеки един от вас. Стига толкова.