Реших за
уместно да направя един пост обяснявайки „защо точно фотография“. Думите,
изреченията и като цяло писането е голяма и важна част от моето лично
съществуване. Затова направих и комбиниран блог, защото предишният фотографски
блог не ме изпълваше съвсем. И все пак тук думите също са ограничени. В
по-голяма част от статиите ще оставям тежката работа на въображението на
читателя, сам да допълва изречението с интерпретацията си на снимката, която
вижда пред себе си. Именно поради тази причина реших да напиша тази статия.
Техническата
компетентност в една снимка е само началото, а не всичко. Това е правило, което
доста самоуверени фотографи пропускат да добавят в резюмето на своята работа.
Техническата компетентност помага да можем по-добре да формулирате онова което
искате да кажете. Предпоставка е да имате какво да кажете.
Най-важното
е една картина, снимка и всякакъв друг израз на изкуство е нейното съдържание,
и как по-точно е изразено то. Ако съдържанието е достатъчно силно и
въздействащо, то техническото съвършенство придобива по-малко значение.
Снимките
имат съдържание. Те имат значение. Могат да артикулират форми на визуална
комуникация.
И все
пак, ако погледнем начина, по които повечето фотографи заснемат повечето от
снимките си, и разгледаме как повечето зрители виждат повечето снимки, ще
установим, че това понятие е перпендикулярно на традиционните начини на
заснемане и разглеждане на фотографии. Повечето фотографи се стремят да
създават снимки, които са красиви, или поразителни, но рядко да правят снимки,
които говорят. Често ще се опитват да постигнат шок или красота, като създават
техните композиции по всеобщо известни геометрични понятия на дизайна, като
„Правилото на третината“ и „Златната среда“ – без контекст на съдържанието.
Дори когато не го правят повечето фотографи търсят и се стремят да проектират
изображения за максимален „удар“ – до изключването на всякакъв смисъл от
кадъра. По същия начин, повечето зрители, повечето пъти, само виждат визуалното
въздействие на картината, вместо да се опитат да прочетат значението в нея.
Дори повечето от тези, които се опитват да деконструират снимки обикновено
използват аналитичен подход само, за да установят как кадъра съответства на
„правилата“ за композиция, или нарушението им.
Никой не
е способен да направи вдъхновяващи, смислени, перфектно изразени фотографски
композиции 100% от времето. В действителност, дори и при най-добрите, случаите
са сравнително малко. С тази статия нямам за цел да кажа, че снимки, които
казват малко или почти нищо не са стойностни – те са – въпросът е просто, че
често има възможност и място за повече и си струва осъществяването му.
Има
място за поразителен и красив визуален дизайн, но това несъмнено не е всичко
във фотографията. Тогава когато внушителен дизайн успее да бъде интегриран в
цялостната композиция на кадъра и да подкрепи изразяването на картината, тогава
можем да кажем, че кадъра е перфектен. Въпреки това, когато шокиращите и
красиви резултати се превърнат в механизиран заместител на завладяващия разказ
на една картина, тогава обикновено резултатите се превръщат в кухи. Още по-лошо
е когато предварителният дизайн се състезава със съдържанието, резултатът
по-вероятно ще е унищожение, както на добрия дизайн, така и на доброто
изразяване.
Снимките
са (или, понякога могат да бъдат) комуникация в езика на изкуството. Този език
е принципно един и същ за всички художествени медии, независимо дали става дума
за фотография, кино, живопис, скулптора, музикално произведение, роман, пиеса,
стих или каквото
и да е друго. Това е различен вид език, различен от всекидневния ни, с който
пишем и четем – различен по своята структура, форма, по намерение, начин на
изразяване и предаване. Толкова е различен, че художественото изразяване не
може напълно да се преведе в буквални описания , и толкова чужд, че мнозина не
могат да свободно да се изразят чрез него, нито да го разберат или да го
разпознаят, когато го срещнат.
За
щастие, след като основите са научени и разбрани, всеки може да опита да „говори“
и „чете“ езика на изкуството.
„Думите“
които използваме да общуваме чрез фотографията – във всяка и всички артистични
среди – са комуникационни елементи. Един елемент може да бъде всяко нещо от
всякакъв вид, които е случило да бъде в картината. Това не е просто един
предмет (или образ, или място). Това е също така ъгълът на обекта (например
страничен изглед), размера на обекта побран в снимката, размера на обекта
сравнен с размера на останалите обекти в кадъра, начина, по който обекта е
построен, позицията на обекта в рамките на отблясъците и сенките, израженията
на лицата, позицията на органите, пространственото разположение, цветовата
палитра, потокът на линиите, формите, текстурата, ъгълът на обектива, шумът,
контраста и дори формата на самата картина, сама по себе си. Ако е там, за да
бъде забелязано, тогава е елемент от композицията, дали случайно или
целенасочено. Тези композиционни елементи са оптимално наблюдавани, информирани
решения, и са, в най-лошите случай, случайни грешки.
Езикът,
който използваме, за да общуваме чрез фотографии – и отново, във всяка
художествена среда – е съпоставянето на елементите. За разлика от обикновения
език, художественото значение се създава предимно от отношенията на тези
елементи едни към други, а не от елементите сами по себе си. Артистичният
смисъл в снимката не е конструиран адитивно от елементите, както прозаичният
смисъл е построен от думи в просто, декларативно изречение. Напротив, подредбата
на композиционните елементи е нелинейна, със сегменти и многопластови значение подредени
в синхрон, от целостта на елементите, взети заедно – и затова изисква по-голямо
интерпретативно участие от страна на зрителя. За разлика от обикновения език,
изградения смисъл на едно художествено произведение не пребивава изцяло в
композицията, сама по себе си. Артистичните конструкции са рамки – внимателно проектирани,
и все пак свободни и гъвкави – където зрителят участва в изграждането на
смисъла. В буквалният език преднамерената конструкция е еднозначна и
планираната интерпретация на ролята на приемника на съобщението е сравнително
пасивна; в изкуството, това е предназначено да бъде двустранно и напълно
активно.
Разликите
в общуването на буквалния език и артистичната комуникация отразяват основната
разлика в целта. Буквалният език е повече за целите на предаването на мисли,
доколкото художественият език е повече за целите на пряка комуникация между преживявания
и възприятия.
Именно
това са причините да се насоча към това поприще. Думите и ограниченията им не
ме удовлетворяваха. Изразяването, чрез изкуство дава необятни възможности,
както на твореца, така и на зрителя. Море от интерпретации изцяло на
разположение на въображението на всички участници. Развитието и растежа в тази
област са приключение с множество завършеци. И отново оставям останалото на вас…
No comments:
Post a Comment