Честит празник, София!

Мислех тази статия да е малко по-напред в бъдещето, но обстоятелствата ме притиснаха и съм длъжна да я напиша сега. Днес е денят на София – града в който живея, уча, работя, оцелявам. Въпреки ситуацията в страната ми (за която също ще отделя няколко реда по-натам) аз обичам столицата ни.

В последните години града се разкраси невъобразимо, разцъфна като пролетно цвете, забушуваха реки от събития организирани все от млади, талантливи и дейни хора. Обновяват се сгради, пътища, инфраструктура. Садят се цветя, градини, правят се вело-алеи, чисти се по-често. Всичко изглежда различно, вдъхновяващо, заслужаващо да го погледнеш, да го снимаш.

За София ще пиша още, защото според мен това е град, на който не можеш да обърнеш достатъчно внимание, именно заради неспирния стремеж да се докаже като европейска столица за едно изключително кратко време. Ще обърна внимание и на нощното й лице и на дневното, на величието й и на ундъргранд средата. Но сега просто ще я поздравя.

Нашата прекрасна столица ще се бори за титлата Европейска столица 2019г. и поради тази причина, кампанията по тази инициатива набира скорост и не само в преустройството на града и най-вече центъра, ами и в събитията, които се организират от кампанията.

Центъра на София наистина се превръща в достоен кандидат. Площад Независимост и околностите му са може би мястото в града, което заслужава цялото внимание и целите аплодисменти. Освен символ на надеждата за възникване на гражданско общество, от последните месеци и сборната точка на всички софиянци, искащи да изразят своето недоволство срещу властта,   Площад Независимост е и център на много евенти, от и за младите.

Изложби, базари, безплатни книжарници, музикални изяви, работилници, безплатни театри, нощи на музеите, танци, игри, светлини – всеки ден и всяка нощ, нещо вълнуващо се случва из улиците на София.

Инициативи, като тази да се изрисуват всички стари, сиви и грозни елтабла по улиците, с красиви и смислени картини, на талантливи и можещи хора, е друг метод да се разкраси града и да се замаскира една потискаща гледка, с която реално гражданите са свикнали. Но защо да свикват с нещо подобно, когато може да вървят по ул. Раковска и да преживее цяла изложба.

Може да се каже и разкаже още много и определено ще го направя, но тази статия е само, за да честитя на София и на софиянци празника на нашия любим, приказен град.