Само за "момичета"

Татяна ме вдъхнови с нейния истински забавен и оригинален пост за това какво е и какво не е да си "момиче". Реших да развия малко и моята теория, защото напоследък ми се случва толкова често да попадам в момичешки ситуации, от които да излизам като "пич". Не се оплаквам, да не се объркате.

Ето и моя поглед върху видовете "момичета":

Не ги мразя реално, въпреки че много често в разговор се хващам да използвам тази грозна думичка. Всъщност нямам нищо против изкуствените коси, патешките муцунки в огледалото на банята, оранжевия тен, който се отпечатва върху два номера по-малкия сутиен и деколте. Нямам против и лигавите коментари от сорта на: "Аууу, колко си лош, спри да ми говориш мръсотии, защото аз не съм такова момиче!" (но на блузката й пише нещо от сорта на "Easy Bitch" и броката се е пръснал перфектно по изскочилия бюст). Не ги мразя, дори нямам пряк контакт с такива същества. А и ако по някаква необяснима причина или измерение ми се наложеше да имам контакт с подобен тип личност, кое всъщност трябва да ме подразни. Тези "момичета" реално се отвръщават от света, в който аз живея и няма вероятност да "ми вземат играчките" ако мога така да поставя нещата. Те се целят в стратосфера, която е отровна за мен и "пичовете". Няма причина да се плаша, че мога да попадна в разговор с такова "момиче" за светлинни мечове и бластери. Няма причина да се плаша, че в магазина случайно може да грабне последния номер от тениската, в която съм се влюбила. Или да се плаша, че може да заинтригува приятеля ми с разговор за punk или hard core и да трябва да ревнувам, и да си защитавам "територията".

Обаче понятието "момиче" има и много други аспекти.

Като например, има "момичета", които не мият достатъчно често косата си. Слагат толкова много молив, че очите им потъват в черни дупки. Общуват само с мъже. Носят толкова голям номер дрехи, че се чудиш какво се опитват да скрият под тях и тайно се надяваш да не са наркотици. Оплакват се от липсата си на сексуален живот, докато чоплят семки, почесват се по някои не много удачни места и използват обръщения като "копеле", "брато", "п*тко" и тн.

Знам, че звуча overrated с това си повърхностно мнение за тези хора, но истината е, че аз виждам красотата във всеки човек и ми става тъжно и срамно, че "момичета" крият по тези начини истинското момиче в себе си, вместо да го подчертаят. Срамно ми е, защото общественото мнение налага етикет и слага под общ знаменател и аз съм принудена да вървя в рамките на този общ знаменател, за да изразя своето мнение, но истината е, че и двата типа "момичета" са просто типажи. Личността определя това в кой и колко типажа ще попаднеш. Слабия характер се ограничава в един даден типаж, докато изразения силен характер търси отвъд границите

Например има и типаж "момичета", които се грижат за външността си, избират козметиката, която ползват много внимателно и непременно се запознават подробно с продуктите, които ползват. Споделят съвети и опит. Обичат да се обличат елегантно, следят модата, купуват си качествени дрехи, защото освен чрез козметика, знаят много добре, че за кожата се грижи човек и с дрехите, с които я покрива. Тези момичета са умни, красиви, имат конкретни цели, интереси и позиции. Тези момичета може да слушат всякакъв вид музика, може да харесват всякакви филми, но винаги могат да те изненадат. С тези "момичета" обича да общува моята момичешка половина, защото и аз съм част от тях. Аз съм "момиче" с вкус, с много гримове и много дрехи, много чанти, обичам да си купувам още и още и обичам да общувам с другите "момичета" на тези теми, защото винаги научавам нови и нови неща. Ето именно от този типаж тръгват неограниченията и тези момичета спокойно можем да се наречем и пичове!

А за типажа "момичета-пичове" вече няма ограничения, тук се наместват личности. А ние сме личности които:
Не обичаме клюките, ами разговорите за книгата, която прочетохме последно. Не обичаме да висим по моловете или в кафето, а в книжарницата или направо в парка с биричка в ръка. Не обичаме и да обикаляме часове наред по магазините, защото когато имаме нужда от някоя дреха просто отиваме и си я купуваме, а после прекарваме часове в книжарницата. Не обичаме и дискотеките претъпкани с високи токчета и бели ризки, а ходим по рок барове и суинг партита. Не пием коктейли, а играем beer pong. Не си слагаме профилна снимка от кенефа на някоя кръчма, а такава с лудите приятели на морето или планината и към снимката винаги върви, ръка за ръка, някоя щура история. Отделяме време на външния си вид, но когато кажем, че ще бъдем на срещата в 5, сме там в 5. Псуваме, но го правим умерено, не заради това, че сме дами, а защото може някой да се обиди, а ние търсим приятелство, не конфликт. Общуваме с всякакъв вид хора, защото знаем, че можем да намерим истинското във всеки. Не се оплакваме от сексуалния си живот, а търсим съвети в по-опитните от нас. Предпочитаме да носим дънки, тениска и кецове, защото никога не знаем къде ще ни отвее вятъра, а е важно да си с удобни обувки, ако ще търчиш през гората или ще прескачаш огради, за да се добереш до мястото от където ще видиш залеза най-добре. Това съвсем не значи, че не се счупваме да носим рокли и поли. Не търсим скъпия мерцедес и добре заформените плочки, а спонтанна разходка в парка и искрена усмивка. И най-вече не говорим зад гърбовете на хората, не им се усмихваме двулично и не ги наричаме свои приятели, когато това е пълна лъжа.

И пак искам да се върна на типажите, тяхното разнообразие и границите им. Няма общ знаменател за този, който не го постави над себе си. Обаче постави ли го, не бива да се сърди ако обществото го категоризира. Етикети винаги е имало и винаги ще има, ние като личности определяме те дали ще са съдържанието или просто guide lines.

Не знам дали нещата ми станаха по-ясни като ги написах... Пак сигурно ще има недоразбрали и недоволни от начина ми на изразяване, но мисълта по тази тема тече бурно... Важното е, да не се ограничаваме както в собствения си типаж, така и в погледа си върху останалите.

Затова аз няма да заявявам, че не съм момиче, или че съм пич, или че съм това определено момиче. Аз съм Деси, а Деси няма граници!
И все пак ще поздравя всички ви с една много сладка и моя любима песен, на едно момиче, което строи граници и после сама ги разбива, само защото може!