My little green bag.

Основната причина да спра да пиша напоследък е потрошен обектив, което психически ме срина, но една малка зелена торба ме вдъхнови да направя един бърз пост.

Ето я и нея:

Всъщност, когато се сдобих с нея беше просто една зелена торба, която ме молеше да я съживя затова я декорирах с малки лилави дървени копченца, които си взех от Слънчоглед.

Но те не бяха достатъчни, за да вдъхнат истински шантав живот на моята торба и тя наистина да заприлича на моя торба, затова порових още малко в Слънчоглед и открих едни малки сладки цикламени мъниста във формата на краченца:

След това параноята в мен се пробуди и започнах да се чудя как по-точно ще се разхождам по улиците с тази торба така развяваща се, а всичките ми ценности просто да си се мандахерцат в нея. Разрових се в дълбините на личните ми запаси и открих перфектното решение на проблема:

Лилавият цип спаси денят и вече малката зелена торба е готова да пребори софийските улици с мен, като мой верен и шарен спътник.

Кратко, знам, но работя върху голям план за организация и себепренареждане. Скоро ще се върна с пълна мощ и много силни постове, надявам се да не ме забравите. Целувам ви!