Потърси

До Созопол и не искам назад... [Фото-Пътепис]

Ето го и обещаният от мен фото-пътепис за срещата ми с една стара любов, място с което се събрахме отново след дълги години раздяла - Созопол.

Това лято имах възможност да отделя само една седмица наслада на Черноморието, за мое огромно съжаление, но съм благодарна и за тези няколко дни истински рай. И този рай се намира в малкото крайморско градче, делено в два различни светове. Созопол все още сияе с историята си, автентичните улици посипани с малки сергийки, артисти представящи своето изкуство на всеки ъгъл, дървени кепенци криещи тайните на старите къщи и много места, носещи усмивки и щастие на посетителите им.

Едно такова място за мен е един бар в стария град, който не бях посещавала от години, но начина по, който ме накара да се почувствам беше така познат и така жадуван през годините. Говоря за моята малка любов:
Спокойствието, с което ме изпълни това място не може да се опише с думи, емоциите, които създаде - все нови, но все познати, музиката, с която ме попи запечата спомените завинаги.
Всяка вечер обикалях града с широко отворени очи и душа, помирисвах дълбоко всяка миризма завиваща зад всеки ъгъл, докосвах с пръсти всеки предмет, стена, врата, мидички, порите ми сякаш попиваха всичко наоколо и на моменти дори се чувствах превъзбудена, препълнена, пречувствала, но с всеки следващ момент сякаш бях празна готова да бъда изпълнена отново.





Другото откритие, което смея да твърдя, че май ще ми липсва най-много беше една работилничка, но не за бижута или за друг вид изкуство, а за палачинки. Едни наистина весели палачинки, които изпълниха душата ми, усмихваха ме всеки път като си помисля за тях и ме караха да треперя от щастие всеки път когато ги похапвах. Повечето от вас знаят за кои палачинки говоря, тъй че няма да се впускам в подробности, просто искам да благодаря на прекрасните момичета, които всяка вечер ни приготвяха най-веселите, най-влюбените, най-слънчевите палачинки.



След приятното похапване следващата ни спирка обикновено беше едно място, което ни подаряваше залеза всяка вечер.








Слизаш надолу по стръмнината с бърза крачка, за да не изпуснеш някой момент. Заемаш стратегическа позиция, или по-нагоре, за да виждаш както червената топка така и оцветените вълни да се разбиват в скалите, или слизаш до ръба, за да се разбиват в ушите ти. Китарата нежно припява в летен ритъм, кахона ни води. Саундтракът ни звучи в главите и рисува спомена. Изведнъж всички чувства се сливат с потъващото слънце и сякаш всички усещаме едно и също нещо, делим го, но сякаш си е само за мен.

Настъпва ден, а денят има само едно място където може да бъде прекаран. Не е в Созопол, но е в другият малък рай, който заобичах от първата ни среща. Почувствах го мое, почувствах се вкъщи...






Бар "Градина" знаеше за какво жадувам всеки ден, пропиваше ме с релакс, с още спокойствие, с ентусиазъм, с жажда да рисувам, да пея, да танцувам, да плувам и да се усмихвам. Бар "Градина" ни поради и саундракът на това лято, който ще споделя като финал на пътеписа.

Краят наближи, с него пристигна и денят в който съм родена. Никога не съм го смятала за специален ден, или съм му отдавала някаква важност, но винаги съм искала да го прекарвам с любимите ми хора и да направя нещо специално. Тази година не беше важен денят, той все пак ми донесе тъга и самота подобаващо подобаващо, но хората бяха специални... те си бяха специални през цялото време.













Не се наситих, не ми стигна... Алчното човече в мен иска още вълни, още пясък, още слънце, още джин, още музика, още огън, още китари, още скали, още залези, още палачинки, още текили, още разходки, още гларуси, още безпаметни изгреви, още мидички, още приказки на люлките, още панирани миди, още хамаци, още кучета, още шотове, още смях, още air-guitar, още джаги, още Малката Текила, още Градина... още Созопол...

Ще завърша с песента, която описва всичко и която все още е на repeat:






9 comments:

  1. Адски хипарско и готино, и зареждащо, и лятно, и морско, и....ОБОЖАВАМ ТИ ТЕЗИ СНИМКИ! Караш ме да съпреживявам чааак от Банско до черноморието:)))))

    ReplyDelete
  2. Ох толкова много се радвам, че поне един човек съм успяла да вдъхновя да почувства това невероятно място <3

    ReplyDelete
  3. Не обичам да ходя на море (заради шибаното слънце и шибаната жега), но сега... ЛЕЛЕ МАЛЕЕЕ!!! O_O ПРИХОДИ МИ СЕ В СОЗОПОЛ!!! Чудесни снимки с чудесни хора, предаващи чудесни емоции на читателя. <3 <3 <3

    ReplyDelete
  4. Много хубави снимки !

    ReplyDelete
  5. Много,много красиво. Накара ме да съпреживея това чрез разказа ❤!

    ReplyDelete
  6. Александър ДрагановAugust 2, 2014 at 4:40 AM

    Наистина е вълшебно място!На мен също не ми се връщаше. :(

    ReplyDelete
  7. ох тоооолкова ми липсва всичко това ;(

    ReplyDelete
  8. Много, много хубаво, Дес! <3

    ReplyDelete