Да си поговорим за изкуство...

Тема, която е основен задвижващ механизъм на този блог и на моя живот. Изкуството за мен е ежедневието ми. Всичко, което правя, за което мисля и за което мечтая, се върти около някакъв вид изкуство.

Какво разбирам аз под изкуство?
Изкуството е света на един индивид, пресъздаден през призмата на неговите впечатления, мечти, знания, пречупен през неговите умения, създаден да впечатли други светове, да създаде мечти. Въображението създаващо изкуството използва различни инструменти, понякога познати, друг път чужди.
Би трябвало да разделим изкуството на категории или видове, но според мен те са прекалено много и прекалено различни, за да могат да се категоризират или да се сложат под един общ знаменател.
И все пак можем да поговорим за някои отделни форми, като музиката например.
Музиката е онзи вид изкуство, който комуникира със сетивото на слуха и чрез него рисува картини в главата на възприемащия. Повечето видове изкуства докосват директно зрението, но музиката (под всякаква форма) е изкуството, което преди всичко се уповава на способността на човек да чуе, да си представи и да свърже картината със звукът. Музиката стимулира и паметта, което я прави препоръчван метод при преподаване и обучение.
Ето и песен, която в последните няколко дни е голяма част от ежедневието ми:

Не съм музикален човек, не свиря на инструмент и не пея, но музиката е голяма част от моето вдъхновение. Тя стимулира в мен чувствата, които аз после пресъздавам с друг вид изкуство, а именно живописта, графиката, рисуването.
Това е може би изкуството, до което най-често се докосвам, директно и индиректно.
Изкуството на моливите, четката и боите комуникира директно със зрението. През него човек възприема и всеки личен свят разшифрова цветовете, нюансите, щрихите през призмата на своето лично разбиране. Там се случва цялата игра.
Видовете му са безброй, а художниците още повече. Ето и някои картини, които с които имам огромна връзка, с които световете ни са се преплели:

Фотографията и киното също са ми близки до ежедневието. Отново връзката се осъществява предимно чрез зрителния контакт. В киното участва и слуховата комуникация и все пак изкуството разчита на човешкото лично зрително възприятие. Фотографията конкретизира елементите запечатани на лентата, но артистът отново разчита на въображението на зрителя да възприема снимката и да я свърже със своя личен свят. Филмът по същия начин говори със зрителя чрез интересите му, разбиранията му и настроенията му.
Балетът, театърът, операта също влизат в тази категория по един или друг начин. При тях обаче актьорите разчитат най-вече на колаборацията между своите тела, жествове и изказване, защото това са елементите, които най-вече комуникират с наблюдателя.
Литературата е друго изкуство, чрез което аз комуникирам. Думите преплетени в разказ, поема или просто текст са най-близкото до зрителя изкуство, чрез което те творят в своя свят.
Бих споменала още дизайнът, под всякаква своя форма като уеб дизайн, моден дизайн, дизайн на аксесоари. Освен като нужни елементи в ежедневието това са естества, чрез които ние отново визуално комуникираме.
Друго мое много любимо изкуство е татуирането. Онова спорно изкуство, което може би има най-силно изразена комуникативна насока. Връзката между тялото, картината и възприятието прави това изкуство съвсем уникално и най-силно усещано. С радост бих задълбала повече в този вид изкуство ако има желание (мое и ваше хах)
Не мога да не споделя някои любими татуси:

(Петя Евлогиева) 

 (ВелкоВекилски)

(Велко Векилски)

Излизайки от тези общи и кратки становища може много лесно и честно да се установи, че изкуствата са начини за невербална комуникация. Такава комуникация, която контактува с ума, въображението и чувствата на личния свят на индивида.

Бих писала още за всяко едно изкуство, но предполагам, че поста ще стане досадно дълъг. В крайна сметка ще покажа прашинки от моят начин на комуникация чрез изкуствата.

Като за начало искам да представя новата ми Flickr страница, която ще посветя на моите картини и евентуално на фотографиите ми. За сега там присъстват някои от най-скорошните ми акварелни творби, които са налични за продажба като принтове.
DesiBelchevaART on Flickr

Ето и някои картини, с които може би най-много се гордея:

Фотографиите ми все още нямат свое лично пространство в интернет, защото имам малки технически проблеми и в момента нямам цялостен достъп до всичките си снимки. Но мога да споделя няколко колкото да извърша вид комуникация с вас.

И като за финал ще споделя един текст от 2012г., който за мен все още е актуален сякаш съм го писала вчера...
"Вълните се разбиват гръмко в прибоя. Слънцето плахо и срамежливо се показва на хоризонта и с първите си лъчи мигновено сгрява златния пясък под телата ни. Седнали сме голи, уморени и го чакаме нетърпеливо и любовно. Сгушила съм се в прегръдката ти и слушам леките ти въздишки в ухото ми. Заглушават вълните, заглушават и мислите ми. Увил си топло ръце около мен като одеяло, но аз горя отвътре.

Мълчим вече часове наред. Мълчим в очакване реалността да ни забие строгия си, зъл плесник, да отворим очи и всеки да е в празното си студено легло между четири бездушни стени. Но съня ни подарява още няколко минути блаженство.

Слънцето расте и сякаш се е вторачило в нас опитвайки се да разбере кое не е наред в тази приказна картина. Дали нервните ни ръце, дали сведения ти поглед, дали сълзата на бузата ми? Слънцето не може да си си обясни тъгата струяща от хармонията на нежните ни, вплетени тела. Страх го е да попита. И мен ме е страх да попитам. Страх ме е да извърна глава и да срещна искрения ти, но тъжен поглед, защото ще разбера, че всичко това е просто сън и преди да успея да се вкопча в него, той ще свърши гръмко и отново ще остана сама с несбъднатите си мечти. Сълзите стават две, а аз се сгушвам още по-силно в теб. Страх ме е да затворя очи, за да облекча болката им, но усещайки преплетените ти ръце в моите, как желано ме притискат до горещата ти гръд, очите ми не издържат и притварят клепачи.

Мигом се опомням и ококорвам! Но грешката е сторена. Краят е настъпил. Сама съм в студените завивки. Сама съм заклещена между четирите стени. Сълзите напират. Мислите ми се лутат, търсят пак онова място, викат те безпомощно. Губят се в настоящето и болката от невъзможната мечта. Затварям аз очи и наивно си пожелавам някой ден да видя изгрева от брега, притисната в истинската ти прегръдка."

И все пак поста стана малко прекалено дълъг, но мисля, че е добър старт на една рубрика посветена на видовете изкуства. Аз имам голям интерес да пиша в по-задълбочен план за всяко едно изкуство силно се надявам и на вас да ви е интересно. Смятам във всеки пост да присъства както чуждестранно изкуство, така и българско, а за край и малко лично. 

Е за сега толкова надявам се да е било интересно...