Хиляди малки блещукащи кристалчета пръснати в сини дебри, дълбини.
Пухкава пяна размива светлината и искриците танцуват през цветни отражения.
Измежду всичките тези бели кристалчета плуват черни, кръгли камъчета.
Черни, кръгли камъчета, като огледалца и едни ръце оглеждащи се в тях.
Ръце притеснени и трепнещи, несигурни, щастливи.
Играят с камъчетата и искат, жадуват, търсят, а сърцето им говори.
Те обаче се страхуват, толкова болка познават, нежноста са загубили от компромиси.
Камъчетата се търкалят, нежно ги галят и ги съживяват.
А кристалчетата се оглеждат в тях и се смеят, с усмивка - слънце.
Играят си с вълнички и се обличат в дъги.
Бушуват урагани от изящно изваяни чувства, въвличат ги в танц във вълни и ги пръскат по синята необятност.
Пухкави облаци са техните домове, прегръщат ги с музика и доброта.
А реката ги отнася в отредения им път, щастие ги чака там където ще се влеят.
Ръцете се оглеждат в кристалната вода, а мидички и раковини летят в нощното небе, превръщат се в звезди.
No comments:
Post a Comment