Interior design of my dreams.

Не си спомням добре дали споменах, че си прибрах при родителите си. Да, от около седмица живея в старата си стая и от една страна усещането е невероятно успокояващо. Но от друга страна се чувствам не на място и сякаш съм направила крачка назад. Това чувство се опитва да ме сломи и да попречи на амбициите ми, но за сега не позволявам това да се случи.

А всъщност амбициите ми в момента са свързани именно с мястото където живея. Цял живот деля личното си пространство с някой. Не че не обичам компанията и да има с кой да споделя и най-голямата простотия по всяко време на денонощието без да се обаждам по телефона или да пиша. Обаче липсата на онова мое място винаги е зеела, като ямичка в душичката ми. Нещото за което истински мечтая в момента и се боря много силно е да си имам собствено жилище. Малка квартирка някъде из София, където да си е мое. Да не трябва да се притеснявам, че когато стана рано трябва да пазя тишина, за да не събудя някой, да мога да си се разхождам по бельо, да си пея и танцувам без да се срамувам, да си декорирам както на мен ми харесва. Просто имам нужда от място, където да мога да бъда себе си, да мога да работя върху себе си, да чувствам себе си.

И във връзка с мечтите и жилищата...

Follow my blog with Bloglovin