Вдъхновено от Созопол.

Причината да потъна в мрак и да загубя връзка със самата себе си беше липсата на единственото нещо, което ми вдъхва живот, това от което черпя сили и енергия - морето. Аз съм като Аквамен, ако прекалено дълго нямам досег с вода, започвам да губя способностите си, а ако прекалено дълго не видя море, започвам да загивам. Така и беше станало. Но в момента в, който го помирисах, в момента в който пръстите ми докоснаха пясъка, а цялото ми тяло се хвърли във вълните почувствах прилива на живот в мен, съживих се, преродих се...
Повече за това изживяване обаче ще ви разкажа в пътеписа за Созопол, сега обаче искам да ви засипя с малко мое изкуство вдъхновено от този прекрасен и мой много любим град:

Всички мидички са грижливо събрани от брега на къмпинг Градина, най-вече в околността около Бар "Градина", място в което се влюбих заради спокойствието, което ми вдъхна.

Ето и две картини, които бързах да нарисувам в момента, в който се прибрах защото емоциите все още вряха в мен. Щях още в Созопол да ги нарисувам, но исках да попия, колкото се може повече от чувствата, а след това да ги пренасям на хартия.

(Само ще спомена, че картините описват последната ми нощ в Созопол, която за съжаление няма да присъства в пътеписа като разказ, но се надявам акварела да говори достатъчно на въображението ви.)

Вдъхновението от Созопол ме напои за цяла зима, колкото и за кратко да беше. С всички сили ще се опитам да се върна там поне за още два дни, но и да не успея събраното слънце в кожата ми ще ме топли и пои с творби в следващите месеци.